книжо́вник

Лице, което се занимава с книжнина, обикновено за миналото.

В манастирите тогава работят изявени книжовници.
единствено число множествено число
нечленувана книжовник книжовници
членувана книжовника книжовниците
с пълен член книжовникът —
бройна форма книжовника
звателна форма книжовнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кни-жов-ник
  • форми мн. книжо́вници
Източник