1.

наче́тен

Който е чел много, добре образован, знаещ.

Умна и начетена жена.
начетеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начетен начетена начетено начетени
членувана начетения начетената начетеното начетените
с пълен член начетеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-че-тен
  • форми наче́тена, наче́тено, мн. наче́тени
Източник

2.

наче́тен

Който е допуснал начет.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начетен начетена начетено начетени
членувана начетения начетената начетеното начетените
с пълен член начетеният — — —
  • прилагателно име
  • форми наче́тена, наче́тено, мн. наче́тени
Източник