Източник
-
книжо́вен -
1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина.
Книжовен център.
Книжовно творчество.
-
2. В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието.
Книжовен изговор.
Книжовен език.
Книжовни норми.
-
3. (остаряло) Грамотен.
-
4. (остаряло) Образован.
Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | книжовен | книжовна | книжовно | книжовни |
| членувана | книжовния | книжовната | книжовното | книжовните |
| с пълен член | книжовният | — | — | — |