изпе́чен

1. Който е приготвен чрез печене; опечен.

Баницата е вече изпечена.

2. Който е физически издръжлив, жилав.

Изпечен кон.

3. (преносно) Който е опитен в нещо, обигран.

Изпечена е в готвенето.
Изпечена шивачка.
Изпечен лъжец.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпечен изпечена изпечено изпечени
членувана изпечения изпечената изпеченото изпечените
с пълен член изпеченият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-пе-чен
  • форми изпе́чена, изпе́чено, мн. изпе́чени
Източник