Източник
-
държели́в -
(разговорно) Който издържа много; издръжлив.
Той е държелив на пиене.
Държелив старец.
държеливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | държелив | държелива | държеливо | държеливи |
| членувана | държеливия | държеливата | държеливото | държеливите |
| с пълен член | държеливият | — | — | — |