обигра́н

Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност.

обиграност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обигран обиграна обиграно обиграни
членувана обиграния обиграната обиграното обиграните
с пълен член обиграният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне обиг-ран
  • форми обигра́на, обигра́но, мн. обигра́ни
Източник