-
стар -
1. Който е преминал активната си възраст; възрастен.
Стара жена.
-
2. Старчески.
Видяха старите му очи да плачат.
-
3. Който е бил преди; предишен, нявгашен, някогашен, бивш.
Старите приятели са останали в спомените.
Старата учителка беше по-добра.
-
4. Който е от отдавна и досега; отдавнашен.
Стар познайник.
-
5. Който се отнася към отдавна минали времена; античен, старинен.
Стара пара.
-
6. Който е употребяван, не е нов.
Всичките ми дрехи са стари.
-
7. Който не е годен, не е валиден, излязъл е от употреба; остарял, отживял.
Личната ми карта е стара, от студентско време.
-
8. (жаргонно, като съществително име) Обикновено членувано. Стар войник.
Слушай стария.
-
9. (разговорно, като съществително име) Родител.
Старата се инати.
- вехт
- овехтял
- извехтял
- взел-дал
- влязъл в архивата
- отколешен
- някогашен
- отдавнашен
- предишен
- бивш
- минал
- дългогодишен
- многогодишен
- отживял си времето
- излязъл от употреба
- неупотребим
- старомоден
- изоставен
- напуснат
- опитен
- врял и кипял
- дълголетен
Идеализираното минало.
(разговорно) Много опитен, лукав човек.
Отегчително повтарям едно и също.
(разговорно) Възклицание за израз на недоверие, на убеденост, че се стараят да заблудят някого.
Опитен човек.
(жаргонно) Ученик от горните класове или стар войник.
(жаргонно) Ученик от горните класове или стар войник.
Летоброене по юлианския календар.
Континентите Европа, Азия и Африка по отношение на Америка, която е открита по-късно.
Част на Библията, описваща историята на евреите преди Христос.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стар | стара | старо | стари |
| членувана | стария | старата | старото | старите |
| с пълен член | старият | — | — | — |