стар

1. Който е преминал активната си възраст; възрастен.

Стара жена.

2. Старчески.

Видяха старите му очи да плачат.

3. Който е бил преди; предишен, нявгашен, някогашен, бивш.

Старите приятели са останали в спомените.
Старата учителка беше по-добра.

4. Който е от отдавна и досега; отдавнашен.

Стар познайник.

5. Който се отнася към отдавна минали времена; античен, старинен.

Стара пара.

6. Който е употребяван, не е нов.

Всичките ми дрехи са стари.

7. Който не е годен, не е валиден, излязъл е от употреба; остарял, отживял.

Личната ми карта е стара, от студентско време.

8. (жаргонно, като съществително име) Обикновено членувано. Стар войник.

Слушай стария.

9. (разговорно, като съществително име) Родител.

Старата се инати.
Доброто старо време

Идеализираното минало.

От стара коза яре

(разговорно) Много опитен, лукав човек.

Пея (си) старата песен

Отегчително повтарям едно и също.

Разправяй на старата ми шапка

(разговорно) Възклицание за израз на недоверие, на убеденост, че се стараят да заблудят някого.

Стара кримка

Опитен човек.

Стара кримка

(жаргонно) Ученик от горните класове или стар войник.

Старо куче

(жаргонно) Ученик от горните класове или стар войник.

Стар стил

Летоброене по юлианския календар.

Стар свят

Континентите Европа, Азия и Африка по отношение на Америка, която е открита по-късно.

Старият завет

Част на Библията, описваща историята на евреите преди Христос.

старост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стар стара старо стари
членувана стария старата старото старите
с пълен член старият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стар
  • форми ста́ра, ста́ро, мн. ста́ри
Източник