дърт

разговорно

1. Стар, възрастен.

2. (пренебрежително) Който се е усъвършенствал дълго време; опитен.

Дърта лъжкиня.

Първоначално *dьrtъ „одран, износен“, срв. сръб.-цслав. раздрьть „разкъсан“, укр. дертий „скъсан, раздран“. *dьrtъ е наследник на старото ИЕ мин. стр. прич. *dŗtόs, на глаг. дьрати „дера, разсъсвам“, срв. авест. dərəta- „отрязан“, старогр. δρατός „одран“, δέρω „одирам“,

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дърт дърта дърто дърти
членувана дъртия дъртата дъртото дъртите
с пълен член дъртият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дърт
  • форми дъ́рта, дъ́рто, мн. дъ́рти
Източници