Източник
-
допото́пен -
1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп.
Допотопно влечуго.
-
2. (преносно) Много стар, овехтял, износен, демодиран.
Допотопен костюм.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | допотопен | допотопна | допотопно | допотопни |
| членувана | допотопния | допотопната | допотопното | допотопните |
| с пълен член | допотопният | — | — | — |