разгранича́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разгранича разграничим
второ лице разграничиш разграничите
трето лице разграничи разграничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разграничих разграничихме
второ лице разграничи разграничихте
трето лице разграничи разграничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разграничах разграничахме
второ лице разграничеше разграничахте
трето лице разграничеше разграничаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разграничи разграничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разграничил разграничила разграничило разграничили
членувана разграничилия разграничилата разграничилото разграничилите
с пълен член разграничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разграничал разграничала разграничало разграничали
членувана разграничалия разграничалата разграничалото разграничалите
с пълен член разграничалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разграничен разграничена разграничено разграничени
членувана разграничения разграничената разграниченото разграничените
с пълен член разграниченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-г-ра-ни-ча
  • форми разграничиш, мин. св. разграничих, мин. прич. разграничил, св.
Източник