лиси́ца

1. Хищен бозайник от семейство кучета с оранжева козина и дълга пухкава опашка, с удължена остра муцуна и ценна кожа.

Лисицата отнесе две кокошки и тръшна три.
Хитрата лисица срещна Ежко Бежко.

2. (преносно) Обработена кожа на това животно, която може да се носи като яка, както и палто, шапка от такава кожа.

Купих си една лисица.
Слагам си лисицата.

3. (преносно) Хитър, лукав, лъстив човек.

Каква лисица е тя!

4. (преносно) В селска каруца — две извити дървета, които съединяват задната ос с опашката.

Като лисица

Много хитър, лукав.

Лисици да ловиш

(разговорно) За много задимено място.

лисичи — прилагателно име Лисича шапка.
лисичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана лисица лисици
членувана лисицата лисиците
звателна форма лисицо
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ли-си-ца
  • форми мн. лиси́ци
Източник