кръв

1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата на всички клетки.

От раната тече кръв.
Капки кръв.
Вземам кръв за изследване.

2. (преносно) Човешки жертви.

Много кръв даде светът в тази война.

3. (преносно, само единствено число) Животът на някого.

Искат му кръвта.
Взеха му кръвта.

кръвь старобългарски кръв

старобълг. кръвь (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Супр.), кровь (Боян.). Праслав. *kry, род. п. *krъve, сродна с лит. kraujas „кръв“, старопрус. krawian ср. р. „кръв“, староинд. kraviş ср. р. „сурово месо“, авест. хrū-, вин. п., ед. ч. хrūm „къс сурово месо“, старогр. κρέας ср. р. „месо“, лат. сruоr „съсирена кръв“, ирл. crú, уелс. сrаu „кръв“, старосканд. hrár, ст.в.нем. hrō, нем. roh, староангл. hreaw, англ. raw „суров“.

Буйна кръв/гореща кръв

Човек с буен нрав.

В кръвта ми е

Роден съм с него.

Кръвта вода не става

Роднинството е завинаги.

единствено число множествено число
нечленувана кръв кърви
членувана кръвта кървите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кръв
  • форми кръвта́, мн. къ́рви и къ́рвища
Източници