пле́ме

1. В докласовото общество — обединение на хора, свързани с родови отношения, общ език и обща територия.

Славянски племена.

2. (преносно) Народ, народност.

Българското племе.

3. (преносно) Група хора, обединени от общи качества или дейност.

Юнашко племе.
Разбойническо племе.

племѧ старобългарски пле́ме

старобълг. племѧ, род. п. племене (Супр.) < *pled-men, свързана с *рlоdъ „плод“.

племенен — прилагателно име Племенен бит.
единствено число множествено число
нечленувана племе племена
членувана племето племената
  • съществително име, среден род
  • пренасяне пле-ме
  • форми мн. племена́
Източници