планина́

1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност.

Най-високата българска планина е Рила.

2. (преносно) Голяма купчина, грамада.

Планина от отпадъци.

планина старобългарски планина́

старобълг. планина (ХІІІ в.). Сродни думи: сръб., словен. planina „планина“, укр. полонина „плоскогорие, планинско пасбище“, чеш., слов. planina „равнина“, пол., горнолуж. płonina „суха, безплодна земя“. Образувано от поле > *polnina.

Планина падна от гърба/плещите ми

Усетих голямо облекчение, олекна ми.

Планина човек

Много едър човек.

Златни планини обещава

м. Обещавам голямо богатство, благополучие.

Зад девет планини

Много далече.

Хващам/улавям планината

Скитам из планината.

единствено число множествено число
нечленувана планина планини
членувана планината планините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пла-ни-на
  • форми мн. планини́
Източници