-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
планина́ -
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност.
Най-високата българска планина е Рила.
-
2. (преносно) Голяма купчина, грамада.
Планина от отпадъци.
планина старобългарски планина́
старобълг. планина (ХІІІ в.). Сродни думи: сръб., словен. planina „планина“, укр. полонина „плоскогорие, планинско пасбище“, чеш., слов. planina „равнина“, пол., горнолуж. płonina „суха, безплодна земя“. Образувано от поле > *polnina.
Усетих голямо облекчение, олекна ми.
Много едър човек.
м. Обещавам голямо богатство, благополучие.
Много далече.
Скитам из планината.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | планина | планини |
| членувана | планината | планините |