ръст

1. Височина на живо същество; бой.

Висок на ръст.

2. Големина на дреха; размер.

Първи ръст.

3. (разговорно) Растене, нарастване.

Ръст на производство.

врьста старобългарски ръст

ст.-бълг. врьста ἡλικία (Супр.), кръстосана с растъ ἡλικία (Супр.). Праслав. *vьrsta, ст.-бълг. съвьрсть „на единаква възраст“, словен. vrst „ред, вид“, буквално „оборот“ от *vьrtěti „въртя“, срв. лит. virstas „завъртян“, лат. vorsus (versus), ст.-инд. vṛttás „кръгъл, завъртян“. Праслав. *orstъ (сърбохърв. раст, род. п. раста, словен. rast, чеш. vzrůst, слoв. vzrast, пол. wzrost (= *vъz-orstъ), г.-луж. róst, полаб. rüst, укр. рiст, род. п. росту, рус., белор. рост) - образувано по обратен път от *orsti „раста“.

единствено число множествено число
нечленувана ръст ръстове
членувана ръста ръстовете
с пълен член ръстът —
бройна форма ръста
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ръст
  • форми ръстът, ръста, мн. ръстове, (два) ръста
Източници