глас

1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане.

Детски гласове.
Гласът му не се чува.
Крещи с пълен глас.

2. Тези звукове като способност за пеене.

Тя има хубав, дълбок глас.

3. Партия във вокален ансамбъл.

Песен на два гласа.
Първи глас.

4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж.

Гласовете на кучетата.
Гласът на камбаната.

5. (преносно) Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет.

Чухме и гласа на парламента.
Няма кой да чуе нашия глас.

6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и прочее).

Право на глас.
Съвещателен глас.
Печеля с повече гласове.
Гласовете се разделиха.

гласъ старобългарски глас

старобълг. гласъ < *gol-sъ, от един корен с уелс. galw „покана“, брет. galu, староангл. ceallian, англ. call „викам“, лат. gallus „петел“ от ИЕ *gol-/*gel-. Заета от някой южнославянски език (*glasъ) в осет. хъæлæс „звук, глас“ (със закономерно пълногласие в осет.).

На глас

Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват.

С половин глас

(разговорно) Тихо, неуверено, едва чуто.

гласец — съществително име
гласче — съществително име
гласов — прилагателно име Гласов апарат.
единствено число множествено число
нечленувана глас гласове
членувана гласа гласовете
с пълен член гласът —
бройна форма гласа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне глас
  • форми гласъ́т, гласа́, мн. гласове́, (два) гла́са
Източници