-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
глас -
1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане.
Детски гласове.
Гласът му не се чува.
Крещи с пълен глас.
-
2. Тези звукове като способност за пеене.
Тя има хубав, дълбок глас.
-
3. Партия във вокален ансамбъл.
Песен на два гласа.
Първи глас.
-
4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж.
Гласовете на кучетата.
Гласът на камбаната.
-
5. (преносно) Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет.
Чухме и гласа на парламента.
Няма кой да чуе нашия глас.
-
6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и прочее).
Право на глас.
Съвещателен глас.
Печеля с повече гласове.
Гласовете се разделиха.
гласъ старобългарски глас
старобълг. гласъ < *gol-sъ, от един корен с уелс. galw „покана“, брет. galu, староангл. ceallian, англ. call „викам“, лат. gallus „петел“ от ИЕ *gol-/*gel-. Заета от някой южнославянски език (*glasъ) в осет. хъæлæс „звук, глас“ (със закономерно пълногласие в осет.).
Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват.
(разговорно) Тихо, неуверено, едва чуто.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | глас | гласове |
| членувана | гласа | гласовете |
| с пълен член | гласът | — |
| бройна форма | гласа |
|---|