ду́ма

1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие.

Колко думи използва един човек?

2. (обикн множествено число) Приказки, разказани неща (често лоши, неприятни за някого).

Гледаше го как говори, но думите му не проникваха в съзнанието ѝ.
Хорските думи не ме засягат.

3. (разговорно, обикн единствено число) Говорене.

Пресичам думата на някого.

4. (само единствено число) Мнение, становище.

Кажи си думата!

5. (разговорно, само единствено число) Обещание.

Давам думата си.
Дадохме си дума.

6. (преносно, само единствено число) Постижение в някоя област.

Нова дума на техниката.

Стара заемка от герм. езици - гот. dōms „съждение“.

Вземам думата

Правя изказване на събрание.

Давам думата

Разрешавам изказване на събрание.

Имам думата

Разрешено ми е изказване на събрание.

Отнемам думата

Забранявам, прекъсвам изказване на събрание.

Вземам си думите назад

(разговорно) Извинявам се за несправедливо обвинение или изказване.

Губя ума и дума

Стреснат съм, стъписан съм, та не мога да реагирам — да мисля и да говоря.

Две думи

Накратко.

Две думи

Много малко, недостатъчно, нищо.

Дума да няма/Дума да не става

За изразяване на категорично отрицание.

Дума да няма/Дума да не става

Безпорно.

Имам думата

Мнението ми се слуша.

Не обелвам дума

Нищо не казвам.

Казвам две думи (за някого)

Ходатайствам.

На думи

Привидно.

Не ще и дума

Няма съмнение; разбира се.

Нямам думата

Не ми се позволява да изказвам мнение, да се намесвам.

Хващам се/улавям се за думата

(разговорно) Отделям прекалено голямо внимание, значение на нещо, казано случайно, между другото.

единствено число множествено число
нечленувана дума думи
членувана думата думите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ду-ма
  • форми мн. ду́ми
Източници