при́казка

1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.

2. (разговорно, само единствено число) Приказване.

Прекъсвам приказката на някого.
Големи приказки

Хвалба.

На (сладки) приказки

На (приятен) разговор.

Отварям приказка

(разговорно) Започвам да говоря по определен проблем.

Намирам се на приказка

(разговорно) Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора.

Празни приказки

Безсмислени думи, разговори.

единствено число множествено число
нечленувана приказка приказки
членувана приказката приказките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне при-каз-ка
  • форми мн. приказки
Източник