-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
слух -
1. (само единствено число) Способност у човека и животните да възприемат звук.
Добър слух.
Слаб слух.
Котката има остър слух.
-
2. (само единствено число) Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия.
Имам музикален слух.
-
3. (преносно) Мълва, новина, която се разпространява, обикновено още непотвърдена.
Носи се слух, че ще се повишават заплатите.
Сея слухове.
Пускам слухове.
слоухъ старобългарски слух
старобълг. слоухъ (Супр.) < ИЕ *k^leu-s-os със съответствия авест. sraoša-, уелс. clūst, старосканд. hler (*hloza) „слух“, староирл. cluas „ухо“, старосканд. hlȳr(*hleuza-) „буза“, тохар. Б klausane „уши“.
Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
Свиря без ноти, по памет.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | слух | слухове |
| членувана | слуха | слуховете |
| с пълен член | слухът | — |
| бройна форма | слуха |
|---|