слух

1. (само единствено число) Способност у човека и животните да възприемат звук.

Добър слух.
Слаб слух.
Котката има остър слух.

2. (само единствено число) Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия.

Имам музикален слух.

3. (преносно) Мълва, новина, която се разпространява, обикновено още непотвърдена.

Носи се слух, че ще се повишават заплатите.
Сея слухове.
Пускам слухове.

слоухъ старобългарски слух

старобълг. слоухъ (Супр.) < ИЕ *k^leu-s-os със съответствия авест. sraoša-, уелс. clūst, старосканд. hler (*hloza) „слух“, староирл. cluas „ухо“, старосканд. hlȳr(*hleuza-) „буза“, тохар. Б klausane „уши“.

Целият съм слух

Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.

Свиря по слух

Свиря без ноти, по памет.

слухов — прилагателно име Слухова памет.
единствено число множествено число
нечленувана слух слухове
членувана слуха слуховете
с пълен член слухът —
бройна форма слуха
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне слух
  • форми слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха
Източници