клю́ка

Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикновено компрометираща го, която се разнася от човек на човек.

В училището се знаеха всички клюки.

бълг. клюка ~ сръб. кљука „скоба, кука“ и.т.н. към корена на ключ.

единствено число множествено число
нечленувана клюка клюки
членувана клюката клюките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне клю-ка
  • форми мн. клю́ки
Източници