Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Лъжа, с която се злепоставя някой.
Сипя клевети по адрес на колегата си.
клевета старобългарски клевета́
старобълг. клевета е моравизъм (Ет.Рк.Слав.Ез.), т.е. произлиза от езика на старите чехи. чеш. kleveta „скоба“ ~ чеш. klikа „кука“ (от същия корен е старогр. κληΐς „ключ“, лат. clāvis „гвоздей“). В семант. отношение: бълг. клюка ~ сръб. кљука „скоба, кука“. От старобълг. език е преминала в сръб., рус. и укр. език като книжовна заемка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | клевета | клевети |
| членувана | клеветата | клеветите |