клевета́

Лъжа, с която се злепоставя някой.

Сипя клевети по адрес на колегата си.

клевета старобългарски клевета́

старобълг. клевета е моравизъм (Ет.Рк.Слав.Ез.), т.е. произлиза от езика на старите чехи. чеш. kleveta „скоба“ ~ чеш. klikа „кука“ (от същия корен е старогр. κληΐς „ключ“, лат. clāvis „гвоздей“). В семант. отношение: бълг. клюка ~ сръб. кљука „скоба, кука“. От старобълг. език е преминала в сръб., рус. и укр. език като книжовна заемка.

единствено число множествено число
нечленувана клевета клевети
членувана клеветата клеветите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кле-ве-та
  • форми мн. клевети́
Източници