исто́рия

1. (само единствено число) Действителността в непрекъснатото ѝ развитие.

2. (само единствено число) Миналото, запазено в човешката памет.

3. (само единствено число) Наука за миналото на народите.

4. (само единствено число) Развитие на нещо.

Историята на българския език.
История на заболяването.

5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата.

История на изкуството.
История на литературата.

6. Приключение, произшествие.

Искам да ти разкажа една история.

7. (разговорно) Неприятна случка, скандал.

В хотела стана една история, не е за разправяне.
единствено число множествено число
нечленувана история истории
членувана историята историите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ис-то-рия
  • форми мн. исто́рии
Източник