катастро́фа

1. Злополука при сблъскване на две превозни средства или при повреда, обикновено с трагични последици.

На пътя има катастрофа.
Станала е катастрофа с влака.
Загинал при катастрофа.

2. Всяко събитие, сблъсък с тежки последици.

Семейна катастрофа.
Катастрофа в икономиката.
Войната е истинска катастрофа за света.
Национална катастрофа.

3. Природен сблъсък, катаклизъм.

единствено число множествено число
нечленувана катастрофа катастрофи
членувана катастрофата катастрофите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-тас-т-ро-фа
  • форми мн. катастро́фи
Източник