Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с които се удря, бие; камшик.
2. (преносно) Периодично бедствие, нещастие, напаст.
Бич божи.
бичь старобългарски бич
ст.-бълг. бичь φραγέλλιον (Зогр., Мар., Асем.). Праслав. *bičь, образуван от *biti, *bьjǫ „бия“, подобно на *bričь < *briti „бръсна“. Нем. Peitsche е заета от чеш. bič или пол. bicz.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | бич | бичове |
| членувана | бича | бичовете |
| с пълен член | бичът | — |
| бройна форма | бича |
|---|