бич

1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с които се удря, бие; камшик.

2. (преносно) Периодично бедствие, нещастие, напаст.

Бич божи.

бичь старобългарски бич

ст.-бълг. бичь φραγέλλιον (Зогр., Мар., Асем.). Праслав. *bičь, образуван от *biti, *bьjǫ „бия“, подобно на *bričь < *briti „бръсна“. Нем. Peitsche е заета от чеш. bič или пол. bicz.

единствено число множествено число
нечленувана бич бичове
членувана бича бичовете
с пълен член бичът —
бройна форма бича
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бич
  • форми би́чът, би́ча, мн. би́чове, (два) би́ча
Източници