1.

камши́к

1. Здрава дълга пръчка със закрепен на единия край тесен ремък, с която се удрят обикновено впрегнати животни.

Удрям с камшик.

2. (преносно) Насилие, бой, строгост.

Децата трябва да се възпитават с камшик.
За тях е нужен само камшик.

диал. камшия (Самоков), камшие (Смолянско, Маданско, Златоград). По всяка вероятност от къпчакско, куманско *qamšïq (срв. казах. қамшы, башк. ҡамсы), където -q е тюрк. умал. наставка, а не от тур. kamçı, което е кръстосано с камшик в диал. камджик, камчик. Другите балкански форми: нгр. καμτζίκι, алб. kamzhik, kamçik са също с -к, срв. и рус. камчуг, укр., белор. канчук, пол. kańczuk (от укр.) „казашки камшик“, ст.-рус. камчугъ tumor ventri (16 в.) (БЕР-2, 195)

камшичен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана камшик камшици
членувана камшика камшиците
с пълен член камшикът —
бройна форма камшика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кам-шик
  • форми мн. камши́ци, (два) камши́ка
Източници

2.

камши́к

Род треви с дребни жълти цветове, употребявани в народната медицина.

Казаха ми да пия чай от камшик.
единствено число множествено число
нечленувана камшик камшици
членувана камшика камшиците
с пълен член камшикът —
бройна форма камшика
  • съществително име, мъжки род
  • форми само ед.
Източник