-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
камши́к -
1. Здрава дълга пръчка със закрепен на единия край тесен ремък, с която се удрят обикновено впрегнати животни.
Удрям с камшик.
-
2. (преносно) Насилие, бой, строгост.
Децата трябва да се възпитават с камшик.
За тях е нужен само камшик.
диал. камшия (Самоков), камшие (Смолянско, Маданско, Златоград). По всяка вероятност от къпчакско, куманско *qamšïq (срв. казах. қамшы, башк. ҡамсы), където -q е тюрк. умал. наставка, а не от тур. kamçı, което е кръстосано с камшик в диал. камджик, камчик. Другите балкански форми: нгр. καμτζίκι, алб. kamzhik, kamçik са също с -к, срв. и рус. камчуг, укр., белор. канчук, пол. kańczuk (от укр.) „казашки камшик“, ст.-рус. камчугъ tumor ventri (16 в.) (БЕР-2, 195)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | камшик | камшици |
| членувана | камшика | камшиците |
| с пълен член | камшикът | — |
| бройна форма | камшика |
|---|