и́зстрел

1. Изхвърляне на заряд от огнестрелно оръжие.

2. Гърмежът при стрелба с огнестрелно оръжие.

Чу се изстрел.
единствено число множествено число
нечленувана изстрел изстрели
членувана изстрела изстрелите
с пълен член изстрелът —
бройна форма изстрела
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-стрел
  • форми мн. и́зстрели, (два) и́зстрела
Източник