стрелба́

1. (само единствено число) Стреляне.

2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие.

Зад хълма се чуваше стрелба.

3. (само единствено число) В спорта — удар, насочен към определена цел — врата, кош.

Стрелба към вратата.

4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена.

Стрелба с малокалибрена пушка.
единствено число множествено число
нечленувана стрелба стрелби
членувана стрелбата стрелбите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне стрел-ба
  • форми мн. стрелби́
Източник