Източник
-
стрелба́ -
1. (само единствено число) Стреляне.
-
2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие.
Зад хълма се чуваше стрелба.
-
3. (само единствено число) В спорта — удар, насочен към определена цел — врата, кош.
Стрелба към вратата.
-
4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена.
Стрелба с малокалибрена пушка.
- изстрелване
- хаплива забележка
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | стрелба | стрелби |
| членувана | стрелбата | стрелбите |