о́гън

1. (обикн единствено число) Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък.

Силен огън.
Огънят изпепели гората.

2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали).

Клада/стъквам/запалвам огън.
Горят буйни огньове.

3. (само единствено число) Стрелба.

Картечен огън.

4. (разговорно, само единствено число) Висока температура.

5. (преносно) Страст, силно чувство, жар.

В очите му гори огън.

6. (като междуметие) Команда за стрелба.

Огън!

огнь старобългарски о́гън

старобълг. огнь πῦρ (Зогр., Супр.). Праслав. *ogňь. Предвид неясното кратко о- вм. а- пред *g (правило на Винтер), вероятно се касае за заемка от иран. *agni-, срв. авест. ЛИ Dāštāɣni-, староинд. agníş м. „огън“, хет. agniš (*ognis), лат. ignis (от *egnis), лит. ugnis, латв. uguns „огън“ (в нулева отгласна степен, съдейки по лит. agnus „огнен“, agna „плам, енергия“). Балт. форми са сродни със слав. *vygъňь (сръб. вигањ, чеш. výheň, слов. vyhňa „ковашка пещ“, г.-луж. wuheń „комин“)

Имате ли огънче?

Може ли да ми дадете кибрит/запалка, за да запаля цигара.

Вадя кестените от огъня

Извършвам опасна и рискована работа, от която полза има друг.

Влизам в огъня

Излагам се на голяма опасност.

Играя си с огъня

Върша нещо опасно, рисковано.

Между два огъня

В тежко положение.

Огън и меч

Пълно разорение, унищожение.

Прометеев огън

Непрестанен стремеж за постигане на високи цели.

Минал през огън и вода

За човек, преживял много събития и поврати.

Бенгалски огън

Пръчици с покритие от химическа смес, които при запалване горят с ярък пламък и искри.

Огън човек

(разговорно) Темпераментен, жив, страстен човек.

Подклаждам огъня

(разговорно) Поддържам нап режение, конфликт.

огънче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана огън огньове
членувана огъня огньовете
с пълен член огънят —
бройна форма огъня
звателна форма огньо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне огън
  • форми о́гънят, о́гъня, мн. огньо́ве, (два) о́гъня
Източници