-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
о́гън -
1. (обикн единствено число) Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък.
Силен огън.
Огънят изпепели гората.
-
2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали).
Клада/стъквам/запалвам огън.
Горят буйни огньове.
-
3. (само единствено число) Стрелба.
Картечен огън.
-
4. (разговорно, само единствено число) Висока температура.
-
5. (преносно) Страст, силно чувство, жар.
В очите му гори огън.
-
6. (като междуметие) Команда за стрелба.
Огън!
огнь старобългарски о́гън
старобълг. огнь πῦρ (Зогр., Супр.). Праслав. *ogňь. Предвид неясното кратко о- вм. а- пред *g (правило на Винтер), вероятно се касае за заемка от иран. *agni-, срв. авест. ЛИ Dāštāɣni-, староинд. agníş м. „огън“, хет. agniš (*ognis), лат. ignis (от *egnis), лит. ugnis, латв. uguns „огън“ (в нулева отгласна степен, съдейки по лит. agnus „огнен“, agna „плам, енергия“). Балт. форми са сродни със слав. *vygъňь (сръб. вигањ, чеш. výheň, слов. vyhňa „ковашка пещ“, г.-луж. wuheń „комин“)
Може ли да ми дадете кибрит/запалка, за да запаля цигара.
Извършвам опасна и рискована работа, от която полза има друг.
Излагам се на голяма опасност.
Върша нещо опасно, рисковано.
В тежко положение.
Пълно разорение, унищожение.
Непрестанен стремеж за постигане на високи цели.
За човек, преживял много събития и поврати.
Пръчици с покритие от химическа смес, които при запалване горят с ярък пламък и искри.
(разговорно) Темпераментен, жив, страстен човек.
(разговорно) Поддържам нап режение, конфликт.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | огън | огньове |
| членувана | огъня | огньовете |
| с пълен член | огънят | — |
| бройна форма | огъня |
|---|---|
| звателна форма | огньо |