взрив

1. Избухване, експлозия.

2. Избухливо вещество.

3. (преносно) С предлога Внезапна силна и шумна проява, предизвикана от някакво чувство.

от.
Взрив от ръкопляскания.
Взрив от възмущение.
взривен — прилагателно име Взривно вещество.
единствено число множествено число
нечленувана взрив взривове
членувана взрива взривовете
с пълен член взривът —
бройна форма взрива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне взрив
  • форми взривъ́т, взрива́, мн. взри́вове, (два) взри́ва
Източник