гръм

1. (само единствено число) Силен трясък по време на буря; гръмотевица.

2. (само единствено число) Мълния.

Дървото е ударено от гръм.

3. Гърмеж, изстрел, шум, трясък.

Гърмът на барабаните.
Гърмът на високоговорителите.
Гръм на пушка.
Гръм от ръкопляскания.
Като гръм от ясно небе

(разговорно) Ненадейно, внезапно, неочаквано.

единствено число множествено число
нечленувана гръм гръмове
членувана гърма гръмовете
с пълен член гърмът —
бройна форма гръма
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне гръм
  • форми гърмъ́т, гърма́, мн. гръ́мове и гъ́рмове, (два) гръ́ма
Източник