е́хо

1. Отражение и повторение на звук.

Чуй какво ехо се получава тук.

2. (преносно) Отражение, отзвук, отглас от събитие.

Ехото от победите им не стихваше.

3. (като междуметие) Вик в планината за изразяване на бодрост, въодушевление.

4. (като частица, разговорно) За привличане на вниманието вместо обръщение или при обръщение.

Ехо, не чуваш ли?
единствено число
нечленувана ехо
членувана ехото
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ехо
  • форми само ед.
Източник