о́тглас

1. Отговор на повикване; отзив.

2. Отражение на звук, ехо.

3. (специално) В граматиката — промяна на коренната гласна при образуване на думи.

4. (преносно) Поява на други събития или изказвания по повод на нещо; отзвук.

Концертът имаше широк отглас в печата.
единствено число множествено число
нечленувана отглас отгласи
членувана отгласа отгласите
с пълен член отгласът —
бройна форма отгласа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне от-г-лас
  • форми само ед.
Източник