тъ́тен

Тъп продължителен звук от взрив, гръм и други; бумтене.

Глух тътен от стрелбата на оръдията достигаше до него.

тѫтьнъ старобългарски тъ́тен

старобълг. тѫтьнъ ψόφος (Супр.), от *tǫtьnъ, удвоено от звукоподр. *ton-ton-, срв. лат. tintino, -ārе „звъня, дрънкам“.

единствено число множествено число
нечленувана тътен тътени
членувана тътена тътените
с пълен член тътенът —
бройна форма тътена
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тъ-тен
  • форми мн. тъ́тени, (два) тъ́тена
Източници