Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Тъп продължителен звук от взрив, гръм и други; бумтене.
Глух тътен от стрелбата на оръдията достигаше до него.
тѫтьнъ старобългарски тъ́тен
старобълг. тѫтьнъ ψόφος (Супр.), от *tǫtьnъ, удвоено от звукоподр. *ton-ton-, срв. лат. tintino, -ārе „звъня, дрънкам“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | тътен | тътени |
| членувана | тътена | тътените |
| с пълен член | тътенът | — |
| бройна форма | тътена |
|---|