свещ

1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината, която служи за осветяване или за религиозен ритуал.

Голяма стеаринова свещ.
Осветявам стаята със свещ.
Запалвам свещ в църквата.
Восъчна свещ.

2. (специално) Приспособление за запалване на двигател с вътрешно горене.

3. (разговорно) Единица за измерване силата на светлина, излъчвана от някакъв източник.

Лампа със сто свещи.

свѣшта старобългарски свещ

старобълг. свѣшта λύχνος, φῶς, λαμπάς (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Супр.), от праслав. *světjа от корена на свят, светъл. Срв. староинд. śvētyáṣ „бял, светъл“, ж.р. śvētyā.

единствено число множествено число
нечленувана свещ свещи
членувана свещта свещите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне свещ
  • форми свещта, мн. свещи
Източници