слъ́нце

1. (само единствено число) Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня.

Слънцето изгрява в 6 часа.
През зимата слънцето грее от високо.

2. (преносно, само единствено число) Светлината и топлината от това небесно тяло.

Обичам да стоя на слънце.
Днес има много силно слънце.

3. (преносно, само единствено число) Топлината от това небесно тяло.

През зимата няма слънце.
Днес е облачно и няма никакво слънце.

4. (преносно) Нещо много скъпо, което дава радост и щастие.

Тя е слънцето на моя живот.

слъньце старобългарски слъ́нце

старобълг. слъньце ἥλιος (Зогр., Мар., Остром., Супр.). Праслав. *sъlnьсе е умал. форма от *sъlnь, срв. старобълг. бесльньнъ ἀνήλιος (Супр.), рус. посолонь, хърв. диал. nа ороsun „по посока на слънцето“ (*ро-sъlnъ). Стара ИЕ хетерокл. основа на l-n: лит. saulė, латв., старопрус. saule, староинд. svar-, вед. suvar, род. п. sūras, sūrуаs "солнце", авест. hvarə, род. п. хvəŋg, гот. sauil, уелс. haul, лат. sōl, старогр. ἥλιος, омир. ἠέλιος, дор. ἀ̄έλιος „слънце“, алб. hyll, уll „звезда“ (*sūl-), гот. sunnō ж., ст.-в.-нем. sunnа „слънце“.

Изгрев слънце

(разговорно) Появяване на слънцето сутрин.

Залез слънце

(разговорно) Скриване на слънцето вечер.

единствено число множествено число
нечленувана слънце слънца
членувана слънцето слънцата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне слън-це
  • форми мн. слънца
Източници