-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
слъ́нце -
1. (само единствено число) Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня.
Слънцето изгрява в 6 часа.
През зимата слънцето грее от високо.
-
2. (преносно, само единствено число) Светлината и топлината от това небесно тяло.
Обичам да стоя на слънце.
Днес има много силно слънце.
-
3. (преносно, само единствено число) Топлината от това небесно тяло.
През зимата няма слънце.
Днес е облачно и няма никакво слънце.
-
4. (преносно) Нещо много скъпо, което дава радост и щастие.
Тя е слънцето на моя живот.
слъньце старобългарски слъ́нце
старобълг. слъньце ἥλιος (Зогр., Мар., Остром., Супр.). Праслав. *sъlnьсе е умал. форма от *sъlnь, срв. старобълг. бесльньнъ ἀνήλιος (Супр.), рус. посолонь, хърв. диал. nа ороsun „по посока на слънцето“ (*ро-sъlnъ). Стара ИЕ хетерокл. основа на l-n: лит. saulė, латв., старопрус. saule, староинд. svar-, вед. suvar, род. п. sūras, sūrуаs "солнце", авест. hvarə, род. п. хvəŋg, гот. sauil, уелс. haul, лат. sōl, старогр. ἥλιος, омир. ἠέλιος, дор. ἀ̄έλιος „слънце“, алб. hyll, уll „звезда“ (*sūl-), гот. sunnō ж., ст.-в.-нем. sunnа „слънце“.
(разговорно) Появяване на слънцето сутрин.
(разговорно) Скриване на слънцето вечер.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | слънце | слънца |
| членувана | слънцето | слънцата |