сърце́

1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните.

Сърцето му биеше едва доловимо.
Изкуствено сърце.

2. (преносно) Този орган като символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията у човека.

Сърцето ми се сви от страх.

3. (преносно) Център, среда, най-важно място.

В сърцето на Европа.

сръдьце старобългарски сърце́

старобълг. сръдьце (Зогр., Мар., Асем., Супр.), умал. на -ko- от праслав. *sьrdь - със съответствия във всички ИЕ езици: лит. širdis, латв. sirds, арм. sirt, гот. hairtō, старосканд. hjarta ср. р., старогр. καρδία, κραδίη ж., лат. соr, род. п. cordis ср. р., староирл. cride, уелс. craidd, хет. kard ср. р. „сърце“, ИЕ *k^rd-. В индо-иран. езици формата е староинд. hŗd, авест. zərədā, ИЕ *g^hrd-.

Без сърце

Без желание.

Давам/дам сърцето си (на някого)

Обиквам силно, влюбвам се.

Дама на сърцето

Любима, обичана жена.

Златно сърце (имам)

Много съм добър.

Имам заешко сърце

Много съм страхлив.

Ляга/легне ми на сърцето

Влюбвам се в някого.

Ляга/легне ми на сърцето

Много ми харесва (нещо или някой).

На гладно сърце

Когато съм гладен, преди ядене.

Нямам сърце

Зъл, безчувствен, безсърдечен съм.

От сърце

Искрено, сърдечно.

От сърце

С желание, доброволно.

Свива ми се сърцето

Притеснявам се, вълнувам се силно.

Слушам сърцето си

Постъпвам според чувствата си.

С ръка на сърце

Откровено, честно, искрено.

Разбивам/разбия сърцето (на някого)

Правя нещастен.

сърчице — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана сърце сърца
членувана сърцето сърцата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне сър-це
  • форми мн. сърца́
Източници