-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
сърце́ -
1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните.
Сърцето му биеше едва доловимо.
Изкуствено сърце.
-
2. (преносно) Този орган като символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията у човека.
Сърцето ми се сви от страх.
-
3. (преносно) Център, среда, най-важно място.
В сърцето на Европа.
сръдьце старобългарски сърце́
старобълг. сръдьце (Зогр., Мар., Асем., Супр.), умал. на -ko- от праслав. *sьrdь - със съответствия във всички ИЕ езици: лит. širdis, латв. sirds, арм. sirt, гот. hairtō, старосканд. hjarta ср. р., старогр. καρδία, κραδίη ж., лат. соr, род. п. cordis ср. р., староирл. cride, уелс. craidd, хет. kard ср. р. „сърце“, ИЕ *k^rd-. В индо-иран. езици формата е староинд. hŗd, авест. zərədā, ИЕ *g^hrd-.
Без желание.
Обиквам силно, влюбвам се.
Любима, обичана жена.
Много съм добър.
Много съм страхлив.
Влюбвам се в някого.
Много ми харесва (нещо или някой).
Когато съм гладен, преди ядене.
Зъл, безчувствен, безсърдечен съм.
Искрено, сърдечно.
С желание, доброволно.
Притеснявам се, вълнувам се силно.
Постъпвам според чувствата си.
Откровено, честно, искрено.
Правя нещастен.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | сърце | сърца |
| членувана | сърцето | сърцата |