наду́швам

1. (кого, какво) Усещам дъх, миризма на нещо.

Кучето надуши следата.

2. (кого, какво, преносно, разговорно) По някакви признаци разбирам нещо, досещам се за нещо.

Надуших къде са скрили сладкото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надушвам надушваме
второ лице надушваш надушвате
трето лице надушва надушват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надушвах надушвахме
второ лице надушва надушвахте
трето лице надушва надушваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надушвах надушвахме
второ лице надушваше надушвахте
трето лице надушваше надушваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надушвай надушвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надушвал надушвала надушвало надушвали
членувана надушвалия надушвалата надушвалото надушвалите
с пълен член надушвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надушвал надушвала надушвало надушвали
членувана надушвалия надушвалата надушвалото надушвалите
с пълен член надушвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надушван надушвана надушвано надушвани
членувана надушвания надушваната надушваното надушваните
с пълен член надушваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надушващ надушваща надушващо надушващи
членувана надушващия надушващата надушващото надушващите
с пълен член надушващият — — —
Деепричастие
надушвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-душ-вам
  • форми наду́шваш, несв. и наду́ша, св.
Източник