изнами́рам

1. (какво) Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам.

Изнамирам желязото.
Изнамирам парната машина.

2. (кого) Издирвам, откривам след голямо търсене.

Искам да изнамеря всичките си роднини.

3. (преносно, пренебрежително, какво/кого) Купувам, вземам, използвам нещо некачествено, лошо, незаслужаващо внимание.

Откъде изнамери тая рокля.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изнамирам изнамираме
второ лице изнамираш изнамирате
трето лице изнамира изнамират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изнамирах изнамирахме
второ лице изнамира изнамирахте
трето лице изнамира изнамираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изнамирах изнамирахме
второ лице изнамираше изнамирахте
трето лице изнамираше изнамираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изнамирай изнамирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнамирал изнамирала изнамирало изнамирали
членувана изнамиралия изнамиралата изнамиралото изнамиралите
с пълен член изнамиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнамирал изнамирала изнамирало изнамирали
членувана изнамиралия изнамиралата изнамиралото изнамиралите
с пълен член изнамиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнамиран изнамирана изнамирано изнамирани
членувана изнамирания изнамираната изнамираното изнамираните
с пълен член изнамираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнамиращ изнамираща изнамиращо изнамиращи
членувана изнамиращия изнамиращата изнамиращото изнамиращите
с пълен член изнамиращият — — —
Деепричастие
изнамирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-на-ми-рам
  • форми изнами́раш, несв. и изнаме́ря, св.
Източник