мъж

1. Човек от мъжки пол.

По улицата вървяха двама мъже.

2. Човек от мъжки пол в зряла възраст.

3. Деец от някакво обществено поприще.

Държавни мъже.

4. (преносно) Силен, храбър, издръжлив човек.

Бъди мъж и не плачи.

5. Съпруг.

Мъжът ми е лекар.

На старобълг. мѫжь ἀνήρ, vir, maritus, homo „мъж, съпруг, човек“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Син. пс., Клоц., Супр., Гилф., Слепч.). Праслав. *mǫžь е изолирана по образуване форма. Несъмнено е свързана със староинд. mánu-, mánuṣ- „човек, мъж, Ману, един от легендарните прародители на хората“, авест. manuš- в ЛИ Manuš-čiθra-, гот. manna, старосканд. mannr, maðr, мн. ч. menn, старонем. man, лат.-герм. Мannus „Манус, името на прародителя на германските племена“ (Тацит), фриг. Μάνης „фригийският родоначалник“, които предполагат ИЕ *mon-. Нем. Mensch „човек“ е от прагерм. прил. *manniskaz „човешки“. Праслав. *mǫžь може да произлиза от *mon-gios/*mon-gis. Евентуално може да се помисли за заемане от синкопирана иран. форма *manžya- < *manšya-, съответстваща на староинд. mánuśa- „човешки“, mánuśya- „човешки, човешко същество“. Не е възможна връзка с гр. Άμαζών „амазонка“. Слав. езици като цяло не познават други стари ИЕ названия на мъжа и човека като *uiHro- (в староинд., авест. vīra-, лат. vir, лит. vyras, прагерм. *wera- (гот. wair, англ. ware-wolf „върколак“ и др.), староирл. fer „мъж“) или *dhg^homio- „човек“, букв. „земен“ (в старолит. žmuo, лит. žmogus, гот. guma, лат. homo, пракелт. *donio- (староирл. duine, уелс. dyn, брет. den), тохар. Б śaumo). Интересно е сравнението с тохар. А mäśkit, B mäñcuṣke „княз“ (пратохар. *mänśu- < ИЕ? *mengeu-) и също с угрофин. *mańć- (хант. mańť, mońť, maś „име на митичен прародител на хантски клан, името на такъв клан“, манс. mäńćī, mɔńś, māńś, mańśi „мансиец, некръстено дете“, måńś „общо наименование на хантите и мансите“, унг. magyar „унгарец“, староунг. mogyër < *mańć-ir, като вторият елемент *-ir съответства на фин. yrkö „мъж“).

Барабар Петко с мъжете

(иронично) За човек, който се опитва да извърши нещо, което не е по силата му.

единствено число множествено число
нечленувана мъж мъже
членувана мъжа мъжете
с пълен член мъжът —
звателна форма мъжо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мъж
  • форми мъжъ́т, мъжа́, мн. мъже́
Източници