ри́цар

1. (историческо) Средновековен аристократ воин.

2. (преносно) Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели.

3. (преносно) Галантен мъж; кавалер.

рицарски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана рицар рицари
членувана рицаря рицарите
с пълен член рицарят —
бройна форма рицаря
звателна форма рицарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ри-цар
  • форми рицарят, рицаря, мн. рицари
Източник