конту́р

Външните очертания на фигура, образ.

В мъглата личат само контурите на блоковете.
Контур на лицето.
контурен — прилагателно име Контурна линия.
единствено число множествено число
нечленувана контур контури
членувана контура контурите
с пълен член контурът —
бройна форма контура
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кон-тур
  • форми мн. конту́ри, (два) конту́ра
Източник