1.

при́лика

Сходство, близост по външен вид или по някакви вътрешни качества, свойства и други.

Търся приликите.
единствено число множествено число
нечленувана прилика прилики
членувана приликата приликите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне при-ли-ка
  • форми мн. прилики
Източник

2.

прили́ка

разговорно

1. Съобразяване с нравствените норми; приличие.

Върша нещо с прилика.

2. Подходящ (брачен) партньор.

Лика-прилика.
единствено число множествено число
нечленувана прилика прилики
членувана приликата приликите
  • съществително име, женски род
  • форми само ед.
Източник