слу́жба

1. Постоянна работа, обикновено в учреждение, с определена заплата.

На служба съм.
Държавна служба.

2. (разговорно) Длъжност, пост.

Висока служба.
Малка служба.

3. Функция, роля; предназначение.

Службата му е да разнася пощата.
Каква служба има този механизъм?

4. Военна повинност.

5. Изпълнение на църковни молитви и обреди.

Утринна служба.

6. Част от администрация, отдел.

Паспортна служба.
Служба за недвижими имоти.

7. Служене, дейност.

Награда за добра служба.
Служба на бога.

*služьba праславянски слу́жба

От „служа“ с наставката -ба.

единствено число множествено число
нечленувана служба служби
членувана службата службите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне служ-ба
  • форми мн. служби
Източници