1.

пра́во

1. (само единствено число) Установени и съблюдавани в едно общество норми за регулиране на отношенията между гражданите и техните обединения, както и науката за тези норми.

Римско право.
Гражданско право.

2. Узаконена свобода на човека да прави нещо или да се ползва от нещо.

Граждански права.
Право на глас.
Права и задължения.

3. Законно основание, причина.

Имам право на нещо.
С какво право влизате тук?

4. (само множествено число) Правоспособност.

Придобивам шофьорски права.

5. (разговорно) Справедливост.

*pravo праславянски пра́во

От „прав“ с наставката -о; по образеца на немското „Recht“ и френското „droit“.

Имам право

Не греша.

правен — прилагателно име Правна консултация.
правов — прилагателно име Правов ред.
единствено число множествено число
нечленувана право права
членувана правото правата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне пра-во
  • форми мн. права́
Източници

2.

пра́во

1. По права линия.

Вървя право напред.

2. По най-прекия път, без отклонения, заобикалки.

Идваш право при мен.
Право в очите.

3. В съгласие с истината, справедливо.

Право казваш.

От „прав“ с наставката -о.

  • наречие
Източници