привиле́гия

Право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг.

Ползвам привилегии.

Думата е с латински произход — от prīvilēgium, която е съставена от prīvus — „свойствен, частен“, и lēx или lēg- — „закон, право“, т.е. в превод това е „наредба или закон срещу или в нечия полза“. От същия корен на prīvus — праиндоевропейския *per, са българските думи „пред“ (на старобългарски: ), наставката „пре-“ за повторяемост (на старобългарски: и ), „пряк“ (на старобългарски: ), предлогът и наставка „при“ (на старобългарски: ) и „през“ (на старобългарски: ).

единствено число множествено число
нечленувана привилегия привилегии
членувана привилегията привилегиите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне при-ви-ле-гия
  • форми мн. привилегии
Източници