заная́т

1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално.

Уча занаят.
Практикувам занаят.

2. Професия, занятие.

Занаятът ми е да пиша книги.

3. Професия, практикувана без творчески дух.

Смятат изкуството за занаят.
От занаята (е)

За жена — проститутка.

Изпичам се в занаята

Научавам се добре да върша нещо.

Хващам занаят

Научавам занаят.

единствено число множествено число
нечленувана занаят занаяти
членувана занаята занаятите
с пълен член занаятът —
бройна форма занаята
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-на-ят
  • форми мн. заная́ти, (два) заная́та
Източник