Източник
-
заная́т -
1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално.
Уча занаят.
Практикувам занаят.
-
2. Професия, занятие.
Занаятът ми е да пиша книги.
-
3. Професия, практикувана без творчески дух.
Смятат изкуството за занаят.
От занаята (е)
За жена — проститутка.
Изпичам се в занаята
Научавам се добре да върша нещо.
Хващам занаят
Научавам занаят.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | занаят | занаяти |
| членувана | занаята | занаятите |
| с пълен член | занаятът | — |
| бройна форма | занаята |
|---|