1.

чин

Училищна мебел — наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.

единствено число множествено число
нечленувана чин чинове
членувана чина чиновете
с пълен член чинът —
бройна форма чина
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне чин
  • форми чинъ́т, чина́, мн. чи́нове и чинове́, (два) чи́на
Източник

2.

чин

1. Степен в служебното положение на военни и граждански лица.

Офицерски чин.

2. (остаряло) Лице с някаква служебна степен.

*činъ праславянски чинъ през старобългарски чин

единствено число множествено число
нечленувана чин чинове
членувана чина чиновете
с пълен член чинът —
бройна форма чина
  • съществително име, мъжки род
  • форми чинъ́т, чина́, мн. чи́нове, (два) чи́на
Източници