сан

1. Звание на служител на християнския култ.

Висок сан.
Има сан владика.

2. Звание, пост, степен, чин.

Нося висок сан.
Имам най-ниския сан.
Удостоявам със сан “доктор хонорис кауза”.

санъ старобългарски сан

старобълг. санъ. Прабългарска дума. Сродни думи: тур., чагат., къпч. sаn „голямо число, сан, слава“, sаnаmаk „ценя“ от тюрк. *sа- „броя“.

  • висок чин
  • висок пост
  • почетно звание
  • титла
единствено число множествено число
нечленувана сан санове
членувана сана сановете
с пълен член санът —
бройна форма сана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне сан
  • форми санът, сана, мн. санове, (два) сана
Източници