Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Звание на служител на християнския култ.
Висок сан.
Има сан владика.
2. Звание, пост, степен, чин.
Нося висок сан.
Имам най-ниския сан.
Удостоявам със сан “доктор хонорис кауза”.
санъ старобългарски сан
старобълг. санъ. Прабългарска дума. Сродни думи: тур., чагат., къпч. sаn „голямо число, сан, слава“, sаnаmаk „ценя“ от тюрк. *sа- „броя“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | сан | санове |
| членувана | сана | сановете |
| с пълен член | санът | — |
| бройна форма | сана |
|---|