досто́йнство

1. (само единствено число) Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение.

Пазя достойнството си.

2. Положително качество, преимущество.

Достойнствата на един такъв подход са ясни.
единствено число множествено число
нечленувана достойнство достойнства
членувана достойнството достойнствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне дос-тойн-с-т-во
  • форми мн. досто́йнства
Източник