1.

чест

1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото.

Семейна чест.
Воинска чест.

2. За жена – целомъдрие, непорочност, девственост.

Моминска чест.

3. Почит, уважение, особено внимание.

Чест е за мен да ти помогна.

чьсть старобългарски чест

Старобълг. чьсть от *kwit-ti, свързана с чета.

В чест на (нещо или някого)

В знак на уважение.

За зла чест

За нещастие.

За чест и слава

Без материални облаги, безвъзмездно.

Излизам с чест (от нещо)

Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.

Прави ми чест

Похвално е за мене.

Отдавам чест

За военен – изразявам почит към началник, като козирувам.

Имам честта да

Удостоен съм с възможността да направя нещо.

единствено число множествено число
нечленувана чест чести
членувана честта честите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне чест
  • форми честта́, само ед.
Източници

2.

чест

Който става през малки промеждутъци.

Чести посещения.
Чести превалявания.

*čęstъ праславянски „гъст“ чест

често — наречие Често пътувам.
  • прилагателно име
  • форми че́ста, че́сто, мн. че́сти
Източници