-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
чест -
1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото.
Семейна чест.
Воинска чест.
-
2. За жена – целомъдрие, непорочност, девственост.
Моминска чест.
-
3. Почит, уважение, особено внимание.
Чест е за мен да ти помогна.
чьсть старобългарски чест
Старобълг. чьсть от *kwit-ti, свързана с чета.
В знак на уважение.
За нещастие.
Без материални облаги, безвъзмездно.
Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.
Похвално е за мене.
За военен – изразявам почит към началник, като козирувам.
Удостоен съм с възможността да направя нещо.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | чест | чести |
| членувана | честта | честите |